НАЧАЛОТО И ЛИЧНОСТТА ЗАД КИНО „ВЛАЙКОВА“
Родена около 1870 г. в гр. Битоля, Мария Бадева е скромна учителка. След завършване на Старозагорската гимназия, назначена за главен учител от Екзархията, тя работи известно време като преподавателка в Охрид, Битоля и Солун. През 1910 г. се запознава с Тодор Влайков и скоро става негова съпруга.
Като любителка на киното и театралното изкуство г-жа Влайкова решава да построи на свое място, намиращо се в новия тогава квартал на София в близост до Орлов мост, сграда за „Кинематограф“.
Строежът започва през 1925 г. След завършването си салонът е застроен на площ от 330 кв.м, със сцена и 4 малки гримьорни, има капацитет от 300 души и е покрит с железобетонна плоча с идея в последствие да се издигне и втори етаж, предназначен за настаняване на бъдещо квартално Народно читалище.
ДАРЕНИЕТО И ВОЛЯТА НА МАРИЯ ВЛАЙКОВА
На 26.11.1925г. г-жа Мария Влайкова съобщава желанието си да завещае на Министерството на просвещението новостроящия се салон за устройване на ученически „Кинематограф“, който след смъртта ѝ да се използва за културно просветни цели. Дарението към Министерството на народното просвещение е оформено като завещание с дата 16.02.1926 г.
За съжаление на 31.12.1926 г. страдайки от сърдечно заболяване г-жа Мария Влайкова почива. След нейната смърт на 23.09.1928 г. дарението е прието със закон от ХХІІ Обикновено народно събрание, който е утвърден на 16.10.1928 г. с указ на Цар Борис ІІІ.
КИНОТО МЕЖДУ ВОЙНИ И ПРОМЕНИ
През следващите години киносалонът е отдаван под наем на различни предприемачи. От 11.04.1936 г. до 01.04.1940 г. в сградата е настанен „Държавен ученически кинематограф“, след това се ползва от новообразуваното акционерно дружество „Филм“, а от 01.01.1943 г. киното се казва временно „Виктория“.
При бомбардировките над София на 29 срещу 30 март 1944 г. салонът е улучен от бомба и изгаря заедно с целият инвентар. Наемателят Стилян Георгиев възстановява сградата със свои лични средства и на 15.10.1944 г. киното отново започва да функционира.
По-късно в изпълнение на част от завещанието на г-жа Влайкова, с Постановление №7 на Министерският съвет на Народна Република България, от 06.04.1949 г. сградата е отстъпена за вечно ползване на кварталното Народно читалище „Антон Страшимиров“.
Историята продължава …
След промените в страната от 1991 г., въпреки огромните трудности най-вече от икономическо естество, Образцово народно читалище „Антон Страшимиров- 1926“, с грижата на добър стопанин ползва, поддържа и ремонтира сградата и киносалона за своята дейност.
От 1950 г. до 1991 г. Кинефикация София използва салона, а читалището ползва сцената и залата за своите дейности по два пъти в месеца.
От 1968 г. до 1971 г. киносалонът е прекръстен на „Айзенщаин“ и е филмотечно кино, но поради настояване на съкварталците и обществеността след 1971 г. киното отново възвръща оригиналното си име – „Влайкова“.
Така днес кинотеатър „Влайкова“ е най-старият действащ читалищен киносалон в България.
Историята в дати
26.11.1925
Г-жа Мария Влайкова съобщава желанието си да завещае на Министерството на просвещението новостроящия се салон за устройване на ученически „Кинематограф“, който след смъртта й да се използва за културно просветни цели.
16.2.1926
Дарението към Министерството на народното просвещение е оформено като завещание с дата 16.02.1926 г.
31.12.1926
За съжаление на 31.12.1926 г., страдайки от сърдечно заболяване, г-жа Мария Влайкова почива.
16.10.1928
След нейната смърт, на 23.09.1928 г. дарението е прието със Закон от ХХІІ Обикновено народно събрание, който е утвърден на 16.10.1928 г. с Указ на Цар Борис ІІІ.